Историческите цикли на Арнолд Тойнби
Арнолд Тойнби (1889-1975) е освен правоприемник на концепциите на фамозния немски мъдрец Освалд Шпенглер – създателя на известната книга „ Залезът на Европа “, само че и значително креативен доразвива концепцията за цикличното придвижване в историята, като я поддържа с проучвания на разнообразни страни, нации и цивилизации от древността до наши дни. В своя голям труд от 12-тома „ Изследване на историята “ той разказва 37 цивилизации.
Всяка цивилизация стартира с отговор на някакво предизвикателство – първо на естествената, а по-късно и на човешката среда. За да илюстрира това състояние, Тойнби употребява Древен Египет. Преди хиляди години силно затопляне в Северна Африка предизвикало засушаване и се появила пустинята Сахара. Общностите от ловци и събирачи на растения в афразийската савана не трансформирали нищо нито в местоположението си, нито в метода си на живот – и заплатили с цялостното си измиране.
Но някои общности въпреки всичко дали отговор на предизвикването на сушата. Вдъхновени от храброст или обезсърчение, те навлезли в блатата към Нил и ги трансформирали в плодородна земя. Успехът надминал и най-оптимистичните упования на смелчаците. Блатата били пресушени, оградени с насипи и превърнати в плодородни ниви.
Нещо сходно може да се види в антична Гърция. Древните гърци, които живеели в Атика, се занимавали с отглеждане на животни. Но когато пасищата се изтощили, хората минали от отглеждане на животни към земеделие, към развъждане на маслинови насаждения. Но единствено с маслини не може да се живее и атиняните почнали да разменят зехтина за скитско зърно. Зехтинът бил наливан в керамични амфори и го превозвали по море, а това развивало грънчарството и мореплаването. Започнали да създават и сребърни рудници, тъй като за търговията трябвали пари. От орнаментите по амфорите се зародила древногръцката живопис. А когато дърветата били изсечени за кораби, гърците почнали да дялат камъни. В резултат се появили удивителни статуи и Партенонът.
Тойнби цитира и образци за неспособността на хората да отговорят на провокации. Такава била ориста на цивилизацията на маите. За разлика от дигите и дренажите в Египет, които действат до ден-днешен, материалните плодове на неуморния труд на античните маи съвсем изчезнали. Те не съумели да попречат на джунглите да обхванат дворците и пирамидите им.
Често предизвикването идва от хора. Персийският цар Ксеркс нападнал Атина през 480-479 г. Персите завладяли цяла Атика, в това число Атина, и даже храма на богинята Атина на върха на планината. В тази обстановка атинският флот почнал борбата при Саламин и победил. Войната довела до доста покачване на духа на атиняните и се сложило началото на едни от най-великите достижения в културната история на човечеството.
Друго сходно събитие се следи, съгласно Тойнби, в историята на Русия. През XVI век Полша и Швеция нанесли мощни удари на съветската страна. Поляците окупирали Смоленск през 1582 година и Москва от 1610 до 1612 година Според контракт от 1617 година Русия изгубила достъп до Балтийско море. Всичко това, съгласно Тойнби, надълбоко травмирало руснаците – а вътрешният потрес ги тласнал към дейности, които се изразили в завоеванията на Петър Велики и неговата рационализация на страната. Така се родила Руската империя.
Всяка цивилизация, съгласно Тойнби, минава през 5 стадия: раждане, напредък, изкривяване, крах и крах. Например, ескимосите са застинала цивилизация. Те се приспособили оптимално към околната среда и нямали повече тласък за развиване.
Разбира се, най-яркият образец за напредък е западноевропейската цивилизация. За първи път в своята история човечеството е изправено пред обстановка, когато едно общество е разпростряло въздействието си върху съвсем цялата обитаема повърхнина на земята. Стремително разрастващата се западна цивилизация нахлува на всички места – само че през днешния ден е изправена пред враждебно нахлуващи в самата нея чужденци, които стартират да завладяват територията й без публично оповестена война, от вътрешната страна. А западноевропейците гостоприемно отварят вратите си, без да се преценяват с обстоятелството, че тяхната ниска раждаемост спрямо тази на чужденците ще докара до гибелта на обществото им.
Арнолд Тойнби през 1967 година Снимка: YouTube
Във всяка цивилизация даже по време на най-оживен напредък големите национални маси си остават в положение на застой и леност – и единствено дейното малцинство съставлява маята в общия казан на човечеството. Проблемът е по какъв начин дейното малцинство да раздвижи останалите маси, да ги разсъни. Това нормално се реализира посредством механизма на „ мимезиса “ – имитацията. В примитивните общества мимезисът е ориентиран към по-старото потомство, младите подражават на него. В актуалните разрастващи се общества пример е креативната персона, водачът, който отваря нов път. Александър Велики, Иисус Христос, Буда, Карл Велики, Петър I, Наполеон били водачи, които провокирали мощни обществени придвижвания или даже поява на нови религии. Тяхната сила заразявала масите и давала подтик за грандиозни преобразувания.
В историята всичко отминава – и славата, и благосъстоянието. Атина след своя подем в стопанската система, философията, изкуството паднала през 86 година прочие Хр. пред римските легиони.
Тойнби счита, че разпадането на едно общество стартира със загниването на креативния хайлайф. В разрастващото се общество креативното малцинство непрекъснато се трансформира по състав и убеждения Управляващото малцинство на разпадащото се общество, в противен случай, се трансформира в затворена група, чиито хрумвания и идеали стават „ безконечни “, закостенели закони. То към този момент не може да отговори на новите провокации.
Всяка цивилизация неизбежно пораства – само че щом стартира да гние, в периферията й стартират протести. Така и гибелта на Рим почнала с нападенията на варварите по периферията на имперската територия.
Но никоя мощна цивилизация не умира изцяло. В нейните рамки се заражда друга просвета, най-често под формата на нова вяра. Така в покрайнините на Римската империя зародили първите християнски общности, които сложили основата на изцяло нова, още по-могъща цивилизация – християнската. Която сама през днешния ден е изправена пред риска от гниене и крах.
